Дефиницията на престъплението трафик на хора според българското законодателство се съдържа в Закона за борба с трафика на хора и Наказателния кодекс.

Според Закона за борба с трафика на хора „трафик на хора“ е набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането на хора, независимо от изразената от тях воля, когато се извършва с цел експлоатация“, а „експлоатация“ е противозаконно използване на хора за разврат, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност от пострадалия, за осъществяване на принудителен труд, за просия или за държане в принудително подчинение, за поставяне в робство или в положение, сходно с робството.4 Според разпоредбата на чл.159а, ал.1 от Наказателния кодекс: „Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъдат държани в принудително подчинение независимо от съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до дванадесет хиляди лева.“

Целият доклад може да прочетете тук!

„Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия
механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се
носи от Фондация ДА и консорциума от организации по проекта и при никакви обстоятелства не може да се
приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското
икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
Проект „В защита на правата на човека“